ENGLISH:
The constellation Cygnus is slowly beginning to rise from the spring horizon and move to the summer night heights. Near the star Sadr lies a faintly visible nebula called the "Crescent nebula".
It is also known as NGC 6888, Caldwell 27 or Sharpless 105 and is an emission nebula in the constellation Cygnus, about 5000 light years from Earth. It was discovered by William Herschel in 1792.
It was formed by the fast stellar wind caused by the Wolf-Rayet star WR 136 (HD 192163), ejected from the star when it became a red giant about 250,000 to 400,000 years ago. The result of the collision is a shell and two shock waves, one moving outward and the other moving inward. The inward-moving shock wave heats the stellar wind to X-ray-emitting temperatures.
Although it is considered bright by astronomical imaging standards, visually it is relatively faint. Most telescopes require a UHC or OIII filter to see. Under favorable circumstances, a telescope as small as 8 cm (with a filter) can see the nebula. Larger telescopes (20 cm or more) reveal a crescent shape.
The photo was taken with a telescope with an objective diameter of 80 mm and a focal length of 560 mm with a focal reducer for 448 mm, a color camera with a resolution of 11.7 megapixels and a mount with an equatorial drive, as well as automatic star tracking. A double filter was also used for hydrogen alpha and oxygen 3.
The exposure of the photo is 100 minutes.
Ivaylo Velichkov - ASTRONOMIS

БЪЛГАРСКИ:
Съзвездие Лебед бавно започва да се издига от пролетния хоризонт и да преминава към летните нощни висини. Близо до звездата Садр се крие една слабо забележима мъглявина наречена “Полумесец” (Crescent нebula)
Известна е също като NGC 6888 , Caldwell 27 или Sharpless 105 и представлява емисионна мъглявина в съзвездието Лебед , на около 5000 светлинни години от Земята . Открита е от Уилям Хершел през 1792 г.
Образувана е от бързия звезден вятър причинен от звездата на Wolf-Rayet WR 136 (HD 192163), изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 250 000 до 400 000 години. Резултатът от сблъсъка е черупка и две ударни вълни , едната се движи навън, а другата се движи навътре. Движещата се навътре ударна вълна загрява звездния вятър до температури, излъчващи рентгенови лъчи .
Въпреки че се счита за ярък според стандартите за астрономически изображения, визуално той е сравнително слаб. За повечето телескопи е необходим UHC или OIII филтър, за да се види. При благоприятни обстоятелства телескоп с размер до 8 cm (с филтър) може да види мъглявината. По-големи телескопи (20 cm или повече) разкриват формата на полумесец.
Снимката е направена с телескоп с диаметър на обектива от 80 мм и фукусно разстояние от 560мм с фокален редуктор за 448мм, цветна камера с резолюция 11.7 мегапиксела и монтировка с екваториално задвижване, както и автоматично звездно проследяване. Използван е и двоен филтър за водород алфа и кислород 3.
Експозицията на снимката е 100 минути.
Ивайло Величков - Astronomis